КЪЩА ЗА ГОСТИ РЕЛАКС
Разположение
Гр. СОПОТ
Сопот е роден град на народния поет Иван Вазов и неговите братя-генерали Владимир и Георги Вазови, на учителката Неделя Петкова, на световноизвестния лечител Иван Раев и други. По течението на двете реки “Манастирска” и “Леевица”, е имало много чаркове и чаркови одаи – гайтанджийството става основния главен поминък на възрожденския Сопот.
Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачеств, килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, тепавичарство, воденичарство, добив на розово масло, бояджийство, басмаджийство, стъкларство, папукчийство, бакърджийство и др. Сопот е наричан “Кючюк Манчестер”- /”Малък Манчестър”/ и “Герджик Сопот” – /”Хубав Сопот”/.
Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачеств, килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, тепавичарство, воденичарство, добив на розово масло, бояджийство, басмаджийство, стъкларство, папукчийство, бакърджийство и др. Сопот е наричан “Кючюк Манчестер”- /”Малък Манчестър”/ и “Герджик Сопот” – /”Хубав Сопот”/.
Сопот се слави със своите училища през Възраждането-килийни, взаимни и класни. През 1869 г. Апостолът Васил Левски основава в града таен революционен комитет. Святи за всеки българин са местата в Сопот, свързани с Вазовия роман “Под игото” и историческото минало.
Днес Сопот е културен, духовен и икономически център.
КЪЩА МУЗЕЙ "ИВАН ВАЗОВ"
ЕТНОГРАФСКИ И ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЦЕНТЪР "СОПОТСКИ ЕСНАФЪ"
Разположен е в две възрожденски къщи в центъра на Сопот. Стопанисва се от къща музей «Иван Вазов» и Сдружението на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти. Посетителите могат да разгледат четири тематични етнографски сбирки, както и да наблюдават работата на местните занаятчии – гравиране, инкрустиране, тъкачество и др. Особено оригинална е уредбата на гостна стая – градски бит от края на XIX век. Обектът се намира на ул. « Йордан Войвода » No4 на 3 мин. от Девическото (Радино) училище.
ДЕВИЧЕСКИ МЕТОХ
Девическият манастир “Въведение Богородично”, основан през 1665 г. Известен в цяла България със запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, с килията на Рада Госпожина, Девическото килийно училище (действало до 1850 г.), скривалището на Васил Левски, под килията на игуменката Христина.